Преди да изберем Венелин, минахме през много села във Варненска област. Търсехме място, където да купим земя и в крайна сметка да изградим живот — затова гледахме внимателно не само самата земя, но и селата като живи места.

Посетихме малки села близо до брега, села по-навътре в сушата, села със стари каменни къщи и села с широки улици. Някои впечатляваха веднага. Повечето — не.

Много от селата, които посетихме, бяха много тихи. Но тихи по особен начин — тишината на празнотата. Улици без никого по тях. Къщи със затворени капаци. Никакви деца, никакъв звук, никакъв видим ежедневен живот. Красиви за снимка, трудни за представяне като дом.

Когато пристигнахме във Венелин за първи път, веднага усетихме, че селото се усеща различно.

На улицата имаше хора. По-възрастни мъже, седнали пред къщите си. Деца на велосипеди. Жена в градината си. Звук от разговор. Куче, спящо на прага.

Беше обикновено. И тази обикновеност беше точно това, което търсехме. Селският живот тук все още се виждаше — не запазен като картичка, а изживяван като ежедневна реалност.

Един от нас говори турски. В тази част на България — Варненска област и селата около нея — много от по-възрастните жители говорят турски като свой първи език. Това е част от историческата и културната тъкан на региона.

Възможността да говорим директно с по-възрастните съседи, без превод, отвори разговори, които иначе нямаше да са възможни. Тя промени начина, по който хората ни приеха. Помогна ни да разберем селото не като външни хора, надничащи отвън, а като хора, които искрено се опитват да установят връзка.

В началото влязохме в селската администрация и се представихме. Попитахме кмета директно: какво мисли за чужденци, които искат да дойдат и да се заселят тук? Не като туристи, а като хора, които искат да купят земя, да построят дом и да станат част от селото.

Той беше гостоприемен. Говори с нас честно за селото, за хората му и за това, което се надява за бъдещето му. Разведе ни наоколо. Отговори на въпросите ни без резерви.

Този разговор значеше за нас повече, отколкото бяхме очаквали.

Намирането на село, в което можеш да купиш земя, не е трудно в България. Намирането на село, в което наистина се чувстваш добре дошъл — където хората все още са там, където животът все още е активен, където някой с власт наистина иска селото да има бъдеще — това е по-рядко.

Във Венелин усетихме всичко това наведнъж. Земята беше правилната. Селото беше живо. Хората бяха тук. И добре дошлото приемане беше истинско.

Затова избрахме Венелин. Не защото е съвършено. Защото е истинско — и все още живо.